Свети Георги (Разлог)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ | |
 „Успение Богородично“, икона на Тома Вишанов от църквата, началото на XIX век | |
 Местоположение в Разлог | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Разлог |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Разложко |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1834 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Георги“ е българска възрожденска църква в град Разлог, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.[1][2]
Църквата е разположена на старите гробища на града във Вароша. Изградена е в 1834 година[1] и така е първият, но и най-малкият възрожденски храм в Разлог.[3] В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток.[1] Над входа има каменен надпис:
| „ | Храм светаго и славнаго и всефалнаго великомученика Георгиа: ктитори и приложници Йоан Ботката: Михаил Фарфара: Цветко Кондев: Георги Рачов: Хаджи Тодор: Петър Татарски: Никола Дебелушин: Яне Ботков: Глиго Цоне: Коста Самарджи: Георги Лагадински: Джере Шишков и всем: православни христиане мали и велики що се обретаеха в град Мехомиа: 1834 поп Михаил: М: 3[1] | “ |
Иконостасът е триредов и по-голямата му част е изписана, а царските двери, кръжилата, люнетите над царските икони и венчилката са резбовани. На цокълните пана са изорисувани букети. Трите реда икони са отделени с рисувани лозници, в които са избразени и млад мъж с фустанела, фес и пушка, друг мъж, стрелящ срещу животно, змии, птици и херувими. Иконите са дело на неизвестен слаб зограф. Амвонът също е изписан с букети във вази и ибрици. Металният полилей, украсен с гроздове, листа и цветя, е дело на местни майстори.[1]
В църквата има икони на основателя на Банската художествена школа Тома Вишанов-[4] „Христос Вседържител“, „Успение Богородично“, „Новозаветна Троица с Короноване на Богородица“, датирани в последната четвърт на XVIII век.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
- ↑ Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ Кадурина, Емилия. Извори на вяра и българщина. Църквите в Разлог // Разложки светилници, стр. 2. Инициативен комитет – гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 149.
| |||||||||||||
